Пазара на недвижими имоти в национален, европейски и международен план все още се възстановява от сериозният срив през периода 2009 – 2011г. и добива нова динамика, макар все още да е далече от доверието, което съществуваше по линията ‘инвеститор – посредник – краен купувач’. След преживеният строителен бум 2006 г - 2008 г. и последвалата го ипотечна криза 2009 - 2011 г. търговията навлезе в по-спокойни и прогнозируеми темпове на развитие с ценови нива приблизително 30% по-ниски от пред кризисните. Ипотечната криза в световен мащаб и нейното отражение на местния пазар изигра много важна 'дисциплинираща' роля върху всички 'играчи' на пазара на недвижими имоти. Именно тя беше пограничната зона, след която пазарът на недвижими имоти претърпя своеобразна  трансформация в областта на ценностната система. Преди кризата той беше повече квадратни метри, евро на квадратен метър, покупки на зелено и очаквани печалби, а сега е повече, потребности, начин на живот, прилежаща инфраструктура и екстри, управление и поддръжка, вътрешно пространство и начини и методи за неговото по-ефективно използване. 

В момента това което прави един имот атрактивен и продаваем са функционалността на жилището, разпределението на вътрешното пространство, енергийните и топлинните характеристики на жилището, особеностите на архитектурата и външните белези на сградата, комуникациите заложени в нея, както и качеството на общите части. От съществено значение е конкретното местоположение на жилището, в какво общо състояние се намира заобикалящата го градска инфраструктура и какви удобства предлага в близост - обслужващи зони и зони за отдих и паркиране, магазини, училища, публичен транспорт и др.

На преден план все повече изпъкват начинът и качеството на живот, които се крият зад конкретния имот и комплексните удобства, които той предлага. На инвеститорите все по често им се налага с цел да направят проекта, по-атрактивен да предлагат комплексни решения за всички нужди и и потребности, които техните потенциални купувачи имат. Също така вече е история генералният подход ‘ще строя къде да е, за да купи кой да е’. Колкото по-точно е таргетирана групата от потенциални купувачи на пазара, колкото по-ясно е позициониран проектът и колкото по-ясни и изчистени са посланията на инвеститора, толкова проектът ще се реализира по-бързо и на по-висока цена.  

Динамични трансформации текат и в полето на посредниците. Повишава се качеството на обслужването и средната продължителност на всяка сделка. Променя се генералното отношение на посредникът към купувача и от източник на спекулативен доход на него и на неговите потребности се гледа все повече като на основен генератор на развитие бизнеса. Вече се забелязват посредници от ново поколение, които ‘остават по-дълго’ с купувача и акцентират на след продажбеният сервиз. Все по-ожесточената конкуренция в бранша и повишаването на качеството на услугата, както и изобилието на лоши практики в бранша предполагат изработването на регулаторна рамка и единен публичен регистър на посредниците. От всички тези процеси печели най-вече купувачът, който получава по-висока полезност за парите си.